<oo>→<supr> Codex Suprasliensis

< 192v >

1. о҅гн҄ьноуо҄умоу· а҅ште и҅маши о҄устомъ х꙯совомъ
   πυρί, ἐὰν ἔχῃς τῷ στόματι τοῦ Χριστοῦ
2. о҄уста подобьна· въспрѣтиши беꙁдь҆нѣ о҅гн҄ь-
   τὸ στόμα σου ἐοικός. Ἐπιτάξεις τῇ ἀβύσσῳ τοῦ πυ-
3. нѣи҅· и҅ речеши о҄умль҆кни о҅брати сꙙ· и҅ съ мно-
   ρός, καὶ ἐρεῖς, Σιώπα, πεφίμωσο· καὶ μετὰ πολ-
4. ꙁѣмъ пꙿвании҅мъ на небо вь҆ꙁидеши· и҅ насꙑ-
   λῆς τῆς παῤῥηρίας τῶν οὐρανῶν ἐπιβήσῃ, καὶ ἀπολαύ-
5. тиши сꙙ цѣсарь҆ства· ѥ҅гоже бѫди вь҆сѣмъ
   σεις τῆς βασιλείας· ἧς γένοιτο πάντας
6. намъ полоучити· благодѣтиѭ҄ и҅ чловѣколю-
   ἡμᾶς ἐπιτυχεῖν, χάριτι καὶ φιλανθρω-
7. биѥ҅мъ г꙯а нашего їс꙯а хс꙯а· с н҄имже о҅тꙿцоу слава
   πίᾳ τοῦ Κυρίου ἡμῶν Ἰησοῦ Χριστοῦ, μεθ' ὁ τῷ Πατρὶ
8. коупꙿно съ свꙙтꙑи҅мъ дх꙯омь҆· вь҆ вѣкꙑ вѣкомь а҅м^ин ⁘
   ἅμα τῷ ἁγίῳ Πνεύματι δόξα ... εἰς τοὺς αἰῶνας τῶν αἰώνων. Ἀμήν.
9. 
   
10. їѡ҄а҅нꙿна а҅рхие҅п꙯па ꙁлатоо҄устааго слово въ великꙑи҆ въ-
    
11. торникъ· и҅ о҅ събрании҆ съборъ на г꙯а· и҅ г꙯лаахѫ что сътво-
    
12. римъ ⁘
    
13. Приподобꙙтъ сꙙ цръквьнии҆ кръмьѥ҅ници·
    Ἐοίκασιν οἱ τῆς Ἐκκλησίας φίλτατοι
14. дѣтехъ и҅же млѣко по вь҆сꙙ дь҆ни· пишти
    παῖδες νηπίοις θηλάζουσι, τοῖς τοῦ γάλακτος τροφὴν καθ' ἑκάστην ἡμέραν
15. себѣ о҅тъ матера съса съсѫтъ и҅ присно просꙙ-
    ἐκ τῆς μητρικῆς θηλῆς ὑφέλκουσι, καὶ καθ' ἑκάστην ζητοῦ-
16. тъ· приподобихомъ же и҅ мꙑ сꙙ матери о҄уб^о-
    σιν. Ἐοίκαμεν καὶ ἡμεῖς μητρὶ πενι-
17. ꙁѣи҆· не и҅мѫшти гладомь҆ млѣка· нъ въспрꙙ-
    χρᾷ ὑπὸ ἀσιτίας συστελθείσῃ τὰς
18. тавъшѫ млѣчънꙑи҅мъ пѫти· и҅ ꙗ҅ко а҅ште
    τοῦ γάλακτος πηγάς. Καὶ ὥσπερ, ὁπόταν
19. кто видитъ матере чꙙдолюбѫ млѣка не и҅-
    τις ἴδῃ μητέρα φιλότεκνον τοῦ γάλακτος ἄφορον,
20. мѫштѫ· и҅ своѥ҆ чꙙдо видꙙшти плачѫште·
    καὶ ὑπὸ ἰδίου τέκνου κατακλαυθμυριζομένην,
21. и҅ подадѫштѫ съсъ· да не надои҆ дѣтишта·
    καὶ προστιθεῖσαν τὴν θηλήν, οὐχ ἵνα θρέψῃ τὸ παιδίον,
22. нъ да о҅тъ плача о҄уставитъ· тако же и҅ насъ
    ἀλλ' ἵνα τοῦ κλαυθμυρισμοῦ καταπαύσῃ· οὕτω καὶ ἡμᾶς
23. видите· тако жде и҅ насъ видите страждѫ-
    σκοπεῖτε τε πάσχον-
24. штъ то жде· и҅ творꙙштъ тако жде· не бо нъ
    τας τὰ αὐτά, καὶ ποιοῦντας τὰ ὅμοια.
25. и҅ мꙑ видꙙште новꙑи҆ съборъ· цръквънꙑѧ҆
    Καὶ γὰρ ἡμεῖς ὁρῶντες τὸ νέον τοῦτο σύστημα τῶν τῆς Ἐκκλησίας
26. дѣти о҅крь҆сть҆ стоѧ҅штꙙ· и҅ чаѭ҄ште словесъ-
    παίδων περιεστώτων κυκλόθεν, καὶ ἀπεκδεχομένων τὸ λογι-
27. наа҅го беꙁ ль҆сти млѣка словеныси· съ съ о҄ума св^о-
    κὸν ἄδολον γάλα τοῦ λόγου, τὴν θηλὴν τῆς διανοίας ἡ-
28. ѥ҅го даѥ҅мъ· не да накръмимꙑ и҅хъ· о҄убоꙁи
    μῶν χαλῶμεν· οὐχ ἵνα θρέψωμεν αὐτοὺς (ἄποροι
29. бо ѥсмъ и҅ ништи словесꙑ· нъ да любь҆ве и҅ ꙁнои҆
    γὰρ καὶ πένητες τῷ λόγῳ τυγχάνομεν), άλλ' ἵνα τὸν πόθον καὶ τὸν καύσωνα
30. прѣставимъ· Нъ и҅дѣте вь҆ꙁлюбь҆ѥ҅нии҆
    παύσωμεν. Ἀλλὰ δεῦτε, ἀγαπητοί,

Iohannes Chrysostomus· In parabolam decem virginibus, et de eleemosyna (Matth· 25,1) / Iohannes Chrysostomus· In sancta et magna feria secunda homilia