→ Codex Suprasliensis

Maintained by: David J. Birnbaum (djbpitt@gmail.com) [Creative Commons BY-NC-SA 3.0 Unported License] Last modified: 2013-01-23T20:24:59+0000

< 159r >

  1. нꙑн҄ѣ вьꙁеми вьꙁлюбь҆ѥ҅ниче· ѥ҅гда прѣдь҆
    Νῦν λάμβανε, ἀγαπητέ, τὴν πρὸ
  2. симъ малꙑ и҅скааше тꙑ съкаꙁаниꙗ реченꙋ-
    βραχέως ζητουμένην παρὰ σοῦ λύσιν τοῦ ῥη-
  3. моу· ѥ҅гда бо доухомъ раꙁгнѣва сꙙ· Тъгда
    τοῦ· ὅτε γὰρ ἐνεβριμήσατο τῷ πνεύματι, τότε
  4. и҅ моли сꙙ· и҅ сице рекъ· въꙁъва гласомъ вели-
    προσηύξατο. Καὶ ταῦτα εἰπὼν ἔκραξε φωνῇ με-
  5. комъ глагол҄ꙙ лаꙁаре грꙙди вънъ· и҅ а҅биѥ
    γάλῃ λέγων· Λάζαρε, δεῦρο ἔξω. Καὶ εὐθέως
  6. и҅ꙁлѣꙁе мрьтвꙑи҆· съвꙙꙁанама рѫкама
    ἐξῆλθεν ὁ τεθνηκὼς δεδεμένος τὰς χεῖρας
  7. и҅ ногама о̑укрои҆· ѡ̑ гласа сило а҅дъ и҅спро-
    καὶ τοὺς πόδας κειρίαις. Ὦ φωνῆς δύναμις ᾅδην διαρ-
  8. връгъши· врата мѣдь҆на сътъръши· ꙁа-
    ρήξασα, πύλας χαλκὰς συντρίψασα, μο-
  9. ворꙑ желѣꙁнꙑ съломь҆ши· мрь҆твааго
    χλοὺς σιδηροῦς συνθλάσασα, νεκρὸν
  10. въставь҆ши· ѡ̑ гласа сило· раꙁно стоѧ҅штꙙѧ
    ἀνεγείρασα· ὦ φωνῆς δύναμις, τὰ διεστῶτα
  11. о̑удꙑ· въ ѥ҅дино събъравъши· и҅ простъ
    μέλη εἰς ἓν συναγαγοῦσα καὶ ἀνορ-
  12. поставь҆ши· и҅ не бꙑвъшааго въ бꙑтиѥ
    θοῦσα, καὶ τὸ ἐξ οὐκ ὄντων εἰς τὸ εἶναι
  13. приведъши· Пристави въꙁлюбь҆ѥ҅ни-
    παραγαγοῦσα ἐπίστησον, ἀγαπη-
  14. че о̑умъ си къ гласоу· и҅ о҅брꙙштеши само
    τέ, τὸν νοῦν σου τῇ φωνῇ, καὶ εὑρήσεις αὐτὸν
  15. то слово· ѥ҅же ѥ҅стъ вь҆ мирь҆стѣ҆ѣ҆мь҆ съ-
    τὸν λόγον τὸν λέγοντα ἐν τῇ κοσμο-
  16. творении҆· да бѫдетъ свѣтъ· и҅ бꙑстъ
    ποιίᾳ· γενηθήτω φῶς, καὶ ἐγένετο
  17. свѣтъ· да бѫдѫтъ ꙁвѣꙁдꙑ по тврь҆дѣ-
    φῶς· γενηθήτωσαν φωστῆρες ἐν τῷ στερεώμα-
  18. ли небесь҆нѣи҆· и҅ бꙑшꙙ· лаꙁаре и҅ди вънъ·
    τι τοῦ οὐρανοῦ, καὶ ἐγένοντο ... Λάζαρε, δεῦρ ο ἔξω
  19. и҅ ѥ҅же бѣ сила пль҆тьскаꙗ и҅стекла· пакꙑ
    καὶ οἱ ἀπορρεύσαντες ἰχῶρες τῶν σαρκῶν
  20. о̑удꙑ своѧ҆ напльни· лаꙁаре и҅ди вънъ
    τὰς κοτύλας πάλιν ἀνεπλήρουν ...Λάζαρε, δεῦρο ἔξω
  21. и҅ мрьтвꙑи҆ въста· и҅ тъчь҆нъ бꙑстъ съ
    καὶ ὁ νεκρὸς ἀνίστατο, καὶ τεταρταῖος ἴσος ἦν
  22. не о̑умь҆ръшии҅ми· лаꙁаре и҅ди вънъ·
    τῷ μήτε τὴν ἀρχὴν τεθνεῶτι. Λάζαρε, δεῦρο ἔξω,
  23. и҅ доуша о҅тъ ꙁемл҄ь и҅сподь҆н҄ии҅хъ и҅стръ-
    καὶ ἡ ψυχὴ ἐκ τῶν καταχθονίων ἀνα-
  24. жена бꙑстъ· ни диꙗ҅волоу противѫ гла-
    σπαστὸς ἐγίνετο, μὴ διαβόλου ἀντι-
  25. гол҄ѫштоу· ни сь҆мрь҆ти противъ ставъ-
    λέγοντος, μὴ θανάτου ἀντιπαλαίον-
  26. ши· нъ радоуѭ̑шти сꙙ своѥ тѣло поꙁна·
    τος, καὶ χαίρουσα τὸ ἴδιον οἴκημα ἐπεγίνωσκεν.
  27. сихъ чоудесънꙑи҅хъ дѣлесъ вь҆ꙁлюбьѥ҅-
    Τούτων τῶν θαυματουργημάτων, ἀγα-
  28. ниче· божиѥ дѣло видѣвъ· въскръ҆сени-
    πητέ, τὸ θεῖον ἔργον θεωρήσας, τὴν ἀνάστα-
  29. ꙗ не о҅тъмешти сꙙ· ни не вѣроуи ѥ҅моу·
    σιν μὴ ἀμφίβαλλε·
  30. бѫди ти тикъ лаꙁаръ· и҅ въ томъ самъ сꙙ
    γενέσθω σοι ἔσοπτρον ὁ Λάζαρος, καὶ ἐν ἐκείνῳ σεαυτὸν

Iohannes Chrysostomus· In Lazarum homilia 2

Image of 159r