→ Codex Suprasliensis

Maintained by: David J. Birnbaum (djbpitt@gmail.com) [Creative Commons BY-NC-SA 3.0 Unported License] Last modified: 2013-01-23T20:24:59+0000

< 156r >

  1. мрьтвааго дѣл҄ьма въскрь҆сениꙗ бꙑстъ
    διὰ τὴν τοῦ νεκροῦ ἀνάστασιν γέγονεν
  2. молитва· нъ тъгда пришъдъшиихъ
    ἡ προσευχή, ἀλλὰ διὰ τὴν τῶν τότε παρόντων
  3. дѣл҄ьма невѣрънꙑи҅хъ немошти· ла-
    ἀπίστων ἀσθένειαν. Λά-
  4. ꙁаре и҅ꙁлѣꙁи вънъ· то почто нарокомъ·
    ζαρε, δεῦρο ἔξω. Καὶ διὰ τί ὀνομαστί; ...
  5. да не гласа распоуштена въ мрътвꙑихꙿ
    Ἵνα μὴ τὴν φωνὴν ἀπολελυμένην εἰς τοὺς νεκροὺς
  6. простръвъ· вь҆сꙙ и҅же въ жоупиштихъ
    ἀποτείνας, πάντας τοὺς ἐν τοῖς τάφοις
  7. въставитъ· сего дѣль҆ма лаꙁаре грꙙди
    ἐγείρῃ διὰ τοῦτο ... Λάζαρε, δεῦρο
  8. вънъ· тебе ѥ҅дного нꙑнѣчоу вь҆ꙁъпиѭ̑·
    ἔξω. Σὲ μόνον ... τέως ἀνακαλοῦμαι,
  9. да съ странꙑ ходꙙштии҅мъ покажѫ си-
    ἵνα διὰ τοῦ μέρους καὶ τὴν τῶν μελλόντων ἐπιδείξω δύν-
  10. лѫ· ѥ҅же бо въ а҅дѣ въставъ а҅ꙁъ миръ вь҆сь
    αμιν· ὁ γὰρ τὸν ἕνα διεγείρας ἐγώ, τὴν οἰκουμένην
  11. вь҆ставьѭ̑· а҅ꙁъ бо ѥ҅смъ вь҆скрь҆сениѥ҆ и҅
    ἀνιστῶ· Ἐγὼ γάρ εἰμι ἡ ἀνάστασις καὶ
  12. жиꙁнь҆ лаꙁаре грꙙди вѫнъ· и҅ и҅ꙁлѣꙁе
    ἡ ζωή. Λάζαρε, δεῦρο ἔξω. Καὶ ἐξῆλθεν
  13. мрътвꙑи о̑увꙙꙁанъ о̑укрои҆· ѡ̑ веле чоу-
    ὁ νεκρὸς δεδεμένος κειρίαις. Ὢ τῶν
  14. деса дивь҆на· ѥ҅же доушѫ о҅тъ ѫ҅ꙁъ сь҆мрь҆-
    παραδόξων πραγμάτων· ὁ τὴν ψυχὴν ἐκ τῶν δεσμῶν τοῦ θαν-
  15. тънꙑи҅хъ о҅трѣшъ· ѥ҅же врата а҅дова ра-
    άτου λύσας, ὁ τὰς πύλας τοῦ ᾄδου διαῤ-
  16. ꙁвръже· и҅ двь҆ри желѣꙁнꙑ съть҆ре· и҅ доу-
    ῥήξας, ὁ πύλας χαλκᾶς ... συντρίψας, καὶ τὴν ψυχ-
  17. шѫ о҅тъ ѫ҅ꙁъ съмрь҆тънꙑи҅хъ прости· не
    ὴν ἐκ τῶν τοῦ δεσμῶν θανάτου ἐλευθερώσας, οὐκ
  18. можаа҅ше ли и҅ о̑укрои о҅трѣшити· и҅миже
    ἠδύνατο καὶ τὰς κειρίας λῦσαι ... ἃς
  19. сами погрибаѭ̑ште съвꙙꙁашꙙ· да свои҅-
    αὐτοὶ ... ἐνταφιάζοντες ἔσφιγξαν, ἵνα τῶν οἰκεί-
  20. ми ѫ҅ꙁами поꙁнаѭ̑тъ ꙁнаѥ҅маꙗ· да и҅-
    ων δεσμῶν ἐπιγνῶσι τὰ γνωρίσματα, ἵνα
  21. скоушении҅мъ прии҅мѫтъ ꙗ҅же сътвори-
    τῇ πείρᾳ παραλάβωσιν ἐξ ὧν ἔπραξ-
  22. шꙙ· ꙗ҅ко лаꙁаръ ѥ҅стъ и҅же и҅ми погребе-
    αν, ὅτι Λάζαρός ἐστιν ὁ παρ' αὐτῶν ἐντα-
  23. нъ· а҅ х꙯с ѥ҅стъ· ѥ҅же благовол҄ениѥ҅мъ о҅ть҆-
    φιασθείς, καὶ Χριστός ἐστιν ὁ κατ᾽ εὐδοκίαν τοῦ Πατ-
  24. чемъ· пришъдъше· ѥ҅же жиꙁни и҅ сь҆мрь҆ти
    ρὸς παραγενόμενος ὁ ζωῆς καὶ θανάτου
  25. власть҆ и҅матъ· семоу слава съ о҅тцемъ и҅ съ свꙙ-
    τὴν ἐξουσίαν ἔχων. Αὐτῷ ἡ δόξα σὺν τῷ Πατρὶ καὶ τῷ ἁ-
  26. тꙑмъ дх꙯омъ· нꙑнꙗ и҅ присно и҅ вь вѣкꙑ вѣкомъ
    γίῳ Πνεύματι, νῦν καὶ ἀεί, καὶ εἰς τοὺς αἰῶνας τῶν αἰῶνων.
  27. а҅минъ ⁘
    Ἀμήν.



Iohannes Chrysostomus· In quartriduanum Lazarum homilia 1

Image of 156r