[an error occurred while processing this directive]
< 130r >
-
шл҄аи҅ же вь҆ себѣ ꙗ҅ко мꙑ хоштемъ· да по-
σῃς δὲ κατὰ σεαυτόν, ὅτι ἡμεῖς βουλόμεθά
-
дъи҅меши тꙑ что ꙁъло· м ꙑ не хоштемъ
σε τι κακὸν ὑπομεῖναι ἡμεῖς οὐ θέλομέν
-
тебѣ ꙁъла никакогоже· а҅ш те не тꙑ са-
σοι κακῶς, ἐὰν μὴ σὺ αὐ-
-
мъ въсхо штеши ꙁъло прио҅ брѣсти
τὸς θελήσῃς σαυτῷ κακὸν ... προξενῆσαι”.
-
себѣ· ҅Отъвѣштавъ же блаж енꙑи҆ їѡ̑-
Ἀπεκρίθη δὲ ὁ ἅγιος Ἰω-
-
на рече и҅мъ· аꙁъ сего житиꙗ не трѣбоу-
νᾶς καὶ εἶπεν αὐτοῖς · „Ἐγὼ ταύτης τῆς σωτηρίας οὐ δέο-
-
ѭ̑· христосова житиꙗ ради· прѣ ходи-
μαι διὰ τὴν ζωὴν Ἰησοῦ Χριστοῦ· παρέρχε-
-
тъ бо и николи прѣбꙑваа҅тъ· да о̑у бо то-
ται γὰρ καὶ οὐδέποτε μένει· ἕνεκεν οὖν τού-
-
го ради николиже не о҅тъврьгѫ сꙙ госпо-
του οὐδέποτε ἀρνοῦμαι τὸν κύρι-
-
да моѥ҅го їс꙯ хс꙯а· живѫштааго вь҆ вѣкꙑ·
όν μου Ἰησοῦν Χριστὸν τὸν ζῶντα εἰς τοὺς αἰῶνας,
-
ꙗ҅ко тъ ѥ҅стъ надежда вь҆сѣмъ крьсти-
ὅτι αὐτός ἐστιν ἡ ἐλπὶς πάντων τῶν χριστια-
-
ꙗ҅номъ· и҅ не о҅срамьꙗ҅ѭ̑тъ сꙙ вь҆си вѣроу-
νῶν καὶ οὐ καταισχύνονται οἱ πιστεύ-
-
ѭ̑штии вь҆ н҄ь· ꙁан҄е тъ о҅бѣшта намъ
οντες εἰς αὐτόν, διότι αὐτὸς ἐπηγγείλατο ἡμῖν
-
глагол҄ꙙ· а҅минъ а҅минъ глагол҄ѫ вамъ·
λέγων· „Ἀμήν, ἀμήν λέγω ὑμῖν,
-
и҅же о҅тъвръжетъ сꙙ мене при чловѣцѣ-
ὅστις άρνήσεταί με ἐπὶ ... τῶν ἀνθρώ-
-
хъ· то и҅ а҅ꙁъ о҅тъвръгѫ сꙙ ѥ҅го· при о҅тъ-
πων, κἀγὼ ἀρνήσομαι αὐτὸν ἐπὶ τοῦ πατ-
-
ци моѥ҅мъ небесьстѣѣмь· и҅ при свꙙ-
ρός μου τοῦ ἐν τοῖς οὐρανοῖς καὶ ἐπὶ τῶν ἁγί-
-
тꙑи҅хъ а҅гг҄елѣхъ· прити бо и҅матъ на
ων ἀγγέλων. Ἔρχεσθαι γὰρ μέλλει ἐπὶ
-
о҅блацѣхъ небесъскꙑи҅хъ· въ славѣ о҅-
τῶν νεφελῶν τοῦ οὐρανοῦ ἐν τῇ δόζῃ τοῦ πατ-
-
тца своѥ҅го и҅ свꙙтꙑи҅хъ а҅гг҄елъ и҅ а҅рха-
ρὸς αὐτοῦ καὶ τῶν ἁγίων ἀγγέλων καὶ ἀρχαγ-
-
гг҄елъ· и҅ о̑уже о̑уготовьѥ҅но о҅тъдати
γέλων. Καὶ ἤδη ἡτοίμασται τοῦ ἀποδοῦναι
-
комоуждо чловѣкоу по дѣломъ ѥ҅го·
ἑκάστῳ ἀνθρώπῳ κατὰ τὰς πράξεις αὐτοῦ.
-
нꙑнꙗ о̑убо то слꙑшавъше повелѣниѥ
Νῦν οὖν ταῦτα ἀκούσαντες τὸ κέλευμα,
-
ѥ҅же повелѣно вꙑ ѥ҅стъ о҅ мь҆нѣ творити·
ὁ προσετάχθητε ποιεῖν εἰς ἐμέ,
-
то скорѣѥ творите· неже помꙑшл҄ѣи҅-
ταχέως διαπράξασθε μὴ γὰρ νομίση-
-
те ꙗ҅ко о҅ставьѭ̑ домъ господьн҄ь· ѥль҆-
τε, ὅτι καταλιμπάνομεν τὸν οἶκον Κυρίου ... ἐπει-
-
ма же тъ нꙑ сътвори слоужити въ до-
δὴ αὐτὸς ἐποίησεν ἡμᾶς διακονεῖν αὐτῷ οἴ-
-
моу ѥго ст꙯ѣѣмь· и҅ рече намъ вꙑ ѥ҅-
κῳ τῷ ἁγίῳ καὶ εἶπεν ἡμῖν· „Ὑμεῖς ἐσ-
-
сте свѣтъ мироу· и҅ пакꙑ вꙑ ѥ҅сте соль҆
τε τὸ φῶς τοῦ κόσμου” καὶ πάλιν ... „Ὑμεῖς ἐστε τὸ ἅλας
-
ꙁеми· а҅ште соль о҅боуꙗ҅ѥтъ то чимъ
τῆς γῆς ἐὰν τὸ ἅλας μωρανθῇ, ἐν τίνι
Vita (Passio) Ionae et Barachisii martyrum (29 March)